Пусти опустели,

твърди като камък,

грозните недели –

нека да ги няма!

В дните нечовешки,

тежки, тъжни, скучни,

хей така, без жежко

мръзнеш като куче…

Бройкаш календара,

сменяш нова дата.

И със ден по-стара

ставаш от кревата.

После всекидневно

вестника си сричаш.

А бюджетът левов

с преспите изтича.

И какво от туй че

на кавги си свикнал.

Става твърде скучно

все да те навикват.

Свиваш оригами

с късчета дантели.

Нека да ги няма

празните недели!