Изяла е куп юнаци
страшната Спаска-ламята.
С рога е. И със мустаци
обрасла й е главата.
Снагата й люспа до люспа,
опашката с шип наказва.
Обича Спаска да плюска
и диети не спазва.

Ей го, и вчера в гората
да се разходи излязла.
Додето стигне средата
слънцето горе залязло.
Огряла е месечинка
като бостанско плашило.
Ламята Спаска безчинства
с юнашка кръв препила.

И легнала най-накрая
на билковата поляна.
Вратигата я омая,
приспа я с цвета си невяна.
Дойде при нея тогава
млад Гюро, змейски поборник.
Главата отсече със сабя,
в сърцето я с кол прободе.

Засмяла се планината,
запели река и ручей.
Загина Спаска-ламята
и приказка се получи…