Вие тя снага игрива,
обикаля Търновград.
Буйна бърза и застива
пред декора му богат.

 Стражници и кули бойни
помнят славни времена,
как болярката достойна
се превръща от жена

 във защитница на свята
чест - за слава и народ.
Янтра помни и земята,
и безстрашния й род.

 И във бъдещето взряна
тича стройната река,
сякаш с песенна премяна
във стиха ми се втъка...