По залез слънце не ме целувай!
Ветровете се събират на ято.
Пяната морска със земята флиртува
и все още дълго е лятото.

По залез слънце не ме прегръщай!
Звездите пият вино горчиво.
Уморен и безгрижен ти се завръщаш
и ароматът ти е опиващ.

По залез слънце ме пожелавай!
Тогава цъфтят рози вечерни.
Изважда нощта свойта дреха лилава
и така ни спасява от черното