Казват, че съм по-особена,

с елегантно облекло.

Но това ми е породата-

благородно потекло.

Различават ме от кучките

тротоарни по това,

че минавам покрай случките

с гордо вдигната глава.

Ала, ако някой всъщност

нарече ме помияр,

на момента се превръщам

в неочакван хапещ звяр.

Не със лай, ами налучквайки

късам, режа със стъкло.

Аз съм също като кучките,

но от друго потекло.

 

всяка би го признала , особенно пред аудитория, а камо ли, използвайки силата на поезията. Поздравления за смелостта и добрия изказ.

Кучка ли? Защо така?
Щом обиждат, ти хапи!
Нека знае таз тълпа
че зъби си имаш ти!

С думи, не със зъби.