Не стъпвай по спомен, защото боли…

Без твойта усмивка лятото свърши.

Тълпят се в очите ни гъсти мъгли,

в душите и само в клонакът прекършен.

Недей да упрекваш за всичко дъжда,

сълзите кристални пламъци ваят.

Изгрява след чувствата първа звезда,

която самотно разказва за края…