„Страхът убива, бавно ни убива,

а после ни превръща в подлеци.”

                                   Евт. Евтимов

Подлост ще е, ако не призная,

колко много, всъщност, колко много

се страхувам, че ще дойде края.

И е явна моята тревога.

Подлост ще е, ако кажа даже,

че към теб съм само безразлична.

И дали страхът ще ме накаже,

ако търся в обичта поличба?

Подлост ще е, ако те излъжа,

че за мен не значиш нищо, нищо…

Страх ще е, ако под моста въжен

плитък брод реката не отприщи.

Подлост ще е, ако двама всичко

свързвало ни с думите убием.

А страхът, разпределен на срички

като вълк кръвта ни бавно пие.

Този страх със допира човешки

нас ни приближава до светците.

Но дали и след случайни грешки

ще ни различат от подлеците?