Знам, и тази любов ще си иде
в самотата си с плаща съблечен.
Няма нищо след нея да видим,
че се случва по пътя обречен.

Няма никой да вие след нея,
като куче със жълти зеници.
Нито сребърен чан ще запее,
сбирал в себе си звън на жълтици.

Няма никой след нея да страда,
като славей след шепот любовен.
Нека вдига висока ограда
инстинктивно животът свободен. 

Нека тази любов да обжари
и изгаря до угар поляни.
После друга ще дойде да пари
и дано до смъртта с нас остане.

 

 

как успяваш да се изразиш, толкова красиво!!!!!!!!!
Нямам думи, а не ми се случва често.

Ами не знам, Дидо, просто ми се удава. Като запиша стихотворение никога не знам за какво ще става въпрос в него и как ще завърши. Просто ми идва отвътре и най-често се получава.