ме приканва на път към дома.

Става всяка тревога излишна

щом посока усетя в ума.

И очаква ме в тъмното мама,

скрила тъжни ръце във поли.

Дъщеря й е вече голяма,

а съдбата я с огън кали.

Мила мамо, недей да тъгуваш,

в мисълта си съм винаги с теб!

Твойта рожба със стих изрисува

свиден образ в словесен портрет.

И във него въздишка съм скрила,

дъх от обич безкрайна роден.

Светят думите с песенна сила

и повтарям те в този рефрен.