Все се плаша, че тя ще си иде…
И Тя си отива, отива…
Също, като поток Персеиди,
нароени от звездната нива.
Същото, като сън в пълнолунна
нощ, който мрака обсебва.
И ни дава почивка на думи,
а всъщност покоя погребва.
Все се плаша, че тя ще си иде…
И от нас Тя бавно си тръгва…
Дори знак не оставя, да видим,
че години наред ни е лъгала.