„Не те замести никой в тази къща,
в която всъщност и не влезе ти.” 

                                   Ел. Багряна

Не те заместих никога и с никой,
макар че вече стихове не ти редя.
Останах в паметта ти дама-пика,
и всъщност нищичко незначеща следа. 

Дали във паметта ти има нещо,
което да напомня с месеци за мен?
Една-единствена и бърза среща
и книжката подписана с параф червен. 

А знаеш ли във мен какво остана
след лято сеещо в косите ни сребро?
Една непреболяла, жива рана,
едно пречупено, изсъхнало перо…