Дойдох сред твоя роден град,

където всъщност ти не си.

Попаднах в неизвестен свят –

оттук до хоризонта син.

Наблизо някакви щурци

ми свирят на ухо Равел.

И кос със цвят на антрацит

ми рецитира Жак Превер.

Вълшебен и омаен свят,

далече, толкова далеч

от Теб, измислен Непознат,

за който всъщност иде реч

във всеки мой любовен стих.

С отсъствие присъстваш ти,

оттук до хоризонта тих,

където самота крещи…