И на път, и на път, и на път…
Автобусът нагоре се рее.
Като гъби след дъжд се роят
малки селища с къщи на феи.

Ето тук на една планина
славей дал й е своето име.
Слънчо женил сестра си Луна,
дар дарувал я с песен и рими.

Тук се чувствам по-близо до Бог,
на Кръстова гора. Вятър вие.
Още чува се Козият рог,
още тласка към гибел Мария.

И звезди. И звезди. И звезди.
Сочат път към дома вероятно.
Аз съм идвала тук и преди
и ще търся пак друм наобратно…