Когато е тъмно, когато е тихо,

когато до дъно граала изпихме,

когато звездите, наред със луната

бродират везбите върху тишината,

когато комети премятат опашки

и слънце не свети без грам да е страшно…

Такава картина блести и нощта е

по-мека от глина и с молив чертае

по двамата с тебе етюди неземни.

Нощта е целебна градина и чезне

навътре в сумрака със зов от сърните,

където в шубрака  следи от копита

с водата дъждовна, се пълнят мълчано.

След изгрев бездомен все още е рано.

Когато е тъмно, когато е тихо

и чувствата с гръм и светкавици стихват…