Изгоних от случайните си мисли

и образът, и песните любими.

Дори историята пренаписах,

в която се твърдеше, че те има.

 

И заживях, щастлива и случайна…

Лист по течението на реката.

Единствено укрих сърдечна тайна,

във пулса, разположен на ръката.

 

Туптеше той със хаос неритмичен,

крещеше с вик, натрупан в мълчаливост.

Звездите клеха се, че ме обичат,

а ти към мене прояви немилост.

 

Добре, че всичко има край удобен

и свършва, за това щом дойде време.

Бъди оттук насетне ти свободен.

А мене – нека дяволът ме вземе…

 

 

ти да се влюбиш в някой, който го заслужава. И не дърпай дявола за опашката...:)))

Нямаше да има нищо по-лесно от това. Но на мойте години... А защо пък не? Надя Неделина се е влюбила на 85 и е написала най-хубавата си любовна поезия точно тогава.
А що се отнася до дявола - дали ще му дърпам опашката или не, той ако не си знае най-добре работата, значи е за уволнение.:)))