Ни аз ще те запомня,

ни вълк ще те разкъса.

Във мен остави спомен

от мощни земетръси.

Не бе парченце глина,

прииждащо цунами,

същинско нямо кино

и филм – с актьори двама.

Ти бе отблясък слънчев,

невиждащ от комета,

в дърво с остатък пънче

сред корени засветил.

Ти калена бе стомна

със шарки зли и къси.

Така ще те запомня,

а вълк ще те разкъса…