Животът не е нито влак, нито гара.

Бавно се движим към своя Алеф.

Без да щем точно с това се повтаря

бод подир бод безкрайния шев.

На Времето шевът, който бродира

с вселенска машина или на ръка,

пътят безкраен. Върви и не спира,

даже Алеф да докоснем с кавга.

Даже кавгата да е просто свада

с много любов претворена и с кеф,

морни не търсим оазис с прохлада.

Бързаме всички към своя Алеф.

*Алеф – числото, което съдържа в себе си всички числа; определящо безкрайността;

- първата буква от еврейската, арабската и арамейската азбуки;

- точка във вселената, която съдържа всички останали точки. За да го открием, трябва да се намираме на физическото място на проявлението му.