За едни тя е среща и грях,
а за други – раздялата бясна.
Няма начин, животът е прах,
нетърпящ покрай нас празно място.

 Мило мое реално момче,
ти така и несбъднато мое!
Мисълта ми към тебе влече
на химерите тежки пороя.

 Беше слънце в среднощния зрак,
днес си болка от нужна раздяла.
Аз без теб оцелявам все пак,
с белези, сякаш псе ме е яло.