Колко празници още ще идват

и като празни дни ще си отиват?

Без да правя въпрос, то е видно,

някак нужно е да съм щастлива.

Само някак обаче не става,

просто трябва и друг да участва.

Не остана след него жарава,

а едно незапълнено място.

Празно място, което не бива

да говори, че много ми липсва.

А това, че така съм щастлива

е заблуда и взе да ми писва.

Колко празни дни още тепърва

предстои да преминат в забрава?

Тя, душата ми цвят е посърнал

и отсъствието ти я уморява.