Сто години принцесата чака
своя принц празноглав в самота.
Идва зеленоокия Дракон
с него литнал през хълм и вода.
Спи принцесата сладко в двореца,
принцът е за геройства готов.
Ще целуне той свойта принцеса
и ще я разтревожи с любов.
А до него от приказка слязъл
Драконът ще му шепне насън:
„Принце, слънцето щом се показва,
ти момата изкарай навън!
И метнете се заедно с нея
върху тесния Драконов гръб.
Двама с тебе така ще успеем
да преминем небесния ръб.
Още утре ще спрем с твойта дама,
скрити във Тилилейския лес.
Трима лесно се става от двама,
стига да оцелеем и днес!”
Шепне Драконът приказки сладки,
ала той си остава Ламя.
Свършва тука романът: накратко
става негова тази мома.
И се питате вие: а как ли
е успял без морала висок?
Туй не е кой да е, ами Дракон –
така хитър и зеленоок!
Малко странен ми е коментара, защото с този линк попадам само на игри, но карай... Животът продължава.
03.07.2012 04:08
Благодаря, радвам се!