Творенето е действие самотно...

И по-самотно даже от смъртта.

Понякога побира се в окото

с една голяма, слънчева черта.

Понякога на устните се спира,

докоснало живеца на дъха.

И да излее радостта напира

от сливането пълно със греха.

Понякога... Но само... И за кратко...

Така незнайно, даже и кога,

разбираш, че творбата е загадка,

със прикачени дяволски рога.