Вину от глухарчета лудна

във стомна и прекипя.

Сред белите нощи будна

да бъда все пак успях.

Отпивах от чашата бавно,

опиваше ме страстта.

Захвърлих задръжките плавно

и свикнах със лудостта.

Взривиха тогава тръстики

нагоре опушен цвят.

Дали съм очаквала никой

въпрос бе на благодат.

Вину от глухарчета златни-

лед на език се стопи.

Навътре в тръстиките блатни

от истината отпих.

Последваха ме сатири –

мъже със кози бради.

С тръстикова флейта засвирих

и Дионис се роди.

Тогава очите затворих.

Захвърлих съня… Дано

успея да скрия позора

в потир с искрящо вину!