Свери часовник вечността

с уханието на жасмин.

В цвета му скрита е нощта,

изплъзваща се като дим.

С величие и със финес

цветът му е красял дворци.

Достигнал е до нас и днес

митът жасминов за скорци.

Сред чашките на този храст

скорците построили дом.

Сонати свирели със страст

и любели се мълчешком.

Те сутрин сбирали роса

и пиели я със нектар.

Под слънчевите небеса

изтеглили добрия зар.

Фамилията тъй, без стрес

под цвят жасминов и с любов

отгледала е чак до днес

скорчета малки с благослов.

Семейството във храст жасмин

живяло е сред мирис бял.

И музикант от тях един

до наши дни е оцелял.

Във нощите на вечността

той свири вече Кейдж* без свян.

А ароматът на цветя

лети, от вятър разпилян.

*Кейдж – американски композитор, написал 4 мин. 33 сек. – създадена през 1952 година. Произведението наподобява звуците на околната среда.