Нощ на лилавия шепот -

аз съм негалено цвете.

Бури ме тласкат свирепо

и ме зоват ветровете.

В здрача им лунен ухая,

пада дъждът на звездите…

Водят ме право във рая,

дето девиците скитат.

И в който рано узрели

ябълки Еви откъсват.

А пък Адамовци смели

дръзко поемат към кръста..

Точно това ли е раят,

с дрехи – смокинови листи?

В него сред мрежата паяк

хваща мъниста сребристи,

от свежестта на сълзата,

скрита в окото на ангел.

Посред нощта на лилата

шепота връзвам със пранги.