Постинг
09.07.2012 06:45 -
Посред нощта на лилата
Нощ на лилавия шепот -
аз съм негалено цвете.
Бури ме тласкат свирепо
и ме зоват ветровете.
В здрача им лунен ухая,
пада дъждът на звездите…
Водят ме право във рая,
дето девиците скитат.
И в който рано узрели
ябълки Еви откъсват.
А пък Адамовци смели
дръзко поемат към кръста..
Точно това ли е раят,
с дрехи – смокинови листи?
В него сред мрежата паяк
хваща мъниста сребристи,
от свежестта на сълзата,
скрита в окото на ангел.
Посред нощта на лилата
шепота връзвам със пранги.
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.