Постинг
25.07.2012 06:28 -
Полунощно пожелание
Мое мило, ранимо момче,
Еднорог, със звезда върху рога.
Бях напълно уверена, че
бих навлязла за тебе и в огън
и извадила феникс крилат.
Бих откъснала лотос сред блато.
Бих пребродила целия свят,
за да стигна до теб, по водата.
Мое зло, невъзможно момче!
Водолей, с делва вино в ръцете.
Сънна нишка луната тъче
над главите с тъга пъстроцветна.
И напомня, че този романс
от начало до край бе обречен.
Във живота едничкия шанс
идва само от стих неизречен.
Мое щуро и лудо – до грях!
Спомен–лъч в паметта ми прободен.
Аз в дванадесет си пожелах
да останеш до края свободен!
Всяка дума е толкова силна, но тази безнадеждност...
цитирайстихът е много хубав.
цитирайstix написа:
Всяка дума е толкова силна, но тази безнадеждност...
Съжалявам, че наистина е така, но това е голата истина.
4.
vestavestalka -
2. faktifakti - вдодлеите си остават необяздени коне до края. 11:19
25.07.2012 19:15
25.07.2012 19:15
faktifakti написа:
стихът е много хубав.
Имаш право. За съжаление.
Великолепно стихче.Браво! Голяма тъга лъха от него.Прекрасно ти се е отдало да я вселиш в стиха си
цитирай
6.
vestavestalka -
По-лесно е, когато тъгата диктува стиха,отколкото радостта. Затова, тайна няма.
26.07.2012 06:22
26.07.2012 06:22
murmashka написа:
Великолепно стихче.Браво! Голяма тъга лъха от него.Прекрасно ти се е отдало да я вселиш в стиха си
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.