Мое мило, ранимо момче,

Еднорог, със звезда върху рога.

Бях напълно уверена, че

бих навлязла за тебе и в огън

и извадила  феникс крилат.

Бих откъснала лотос сред блато.

Бих пребродила целия свят,

за да стигна до теб, по водата.

Мое зло, невъзможно момче!

Водолей, с делва вино в ръцете.

Сънна нишка луната тъче

над главите с тъга пъстроцветна.

И напомня, че този романс

от начало до край бе обречен.

Във живота едничкия шанс

идва само от стих неизречен.

Мое щуро и лудо – до грях!

Спомен–лъч в паметта ми прободен.

Аз в дванадесет си пожелах

да останеш до края свободен!