Дълго бродих по белия свят

и задавах въпрос след въпрос:

"Дали умният по е богат

или който се прави на прост?"

 

Срещах често на път подлеци,

бяха много, не просто един.

Рече някой от тез  хитреци:

„Всички пътища водят към Рим”.

 

Хванах пътя към древния град

и… смених своя стар мироглед.

Проумях - след духовния глад,

че пътеките водят към Теб.

 

 

Има някаква неясност в това ти иначе прекрасно стихче

Става: заеби кумче!

не подхожда на поетите да се сърдят един на друг за някаква критика
В това ти стихче неясноста е в следното:
Хванах пътя към древния град
и… смених своя стар мироглед
а той ето какъв си го описала:
"Дали умният по е богат
или който се прави на прост?"
И този ти мироглед си го сменила с:
че пътеките водят към Теб.

Сега разбираш ли какво имах в предвид когато казвам че има някаква неястност?

Пропускаш в анализа нещо много важно, а именно втората строфа, където хитреците ми дават акъл, че всичките пътища водят към Рим - разбирай: да ти е широко около врата, за да си го позволиш. Накрая лирическата разбира, че пътят на практика води към един единствен човек, или т.н. Теб в интимен план.

Харесва ми много как пишеш,но сега ми хареса и как умно защищаваш мнението си че няма неясности