небесна, бистра, кладенчува.

Помръдна с устни, обеща,

че ще се върне тук отново.

И кладенецът засия,

потръпна горестно, но хладно.

И стъпките й попиля,

изпращайки я с поглед жаден.

Над него само синева

обгръщаше докрай небето.

Върху зелената трева

с роса от щастие засвети.

Девойката отпи вода,

огледа се и се наплиска.

Остави своята следа

върху небето без да иска…