С глас нощем галиш ме, шепнейки

в мрака на тъмната доба.

Върху клепачите лепнейки,

спряла е тъжна прокоба.

Само сред здрача на совите

сплитам ти трънена риза.

И със скорпионска отрова

нижем от думите низа.

После, намерили дявола,

тройка в казана ще спретнем.

И към секундата ялова

все се стремим мимолетно…