Във горичка оголяла,

на тревичка побеляла,

върху нежна паяжинка

хвана се една снежинка.

Слънчицето я огрея,

отрази лъча си в нея,

стана водна капка цяла,

като перла заблестяла.

Паячко видя се в чудо,

приближи към нея мудно.

Той протегна си крачето

и я пипна по лицето..

А снежинката запяла:

„Хем съм снежна, хем съм бяла,

хем съм малка водна капка.

А какво съм, е загадка?”

Паячето я погледна

и отпи росата ледна.

Жаждата си утолило,

ала гърлото го свило.