В кристал побрах аз цялата вселена,

чрез който миг от вечността ти подарих.

В гората зов на влюбени елени

довея с отглас до сърните вятър лих.

Промъкна вектор време наобратно

изстреляни към бъдещето с лък стрели.

Учудващо е днес и непонятно,

как още продължаваме да бъдем зли.

И как ще смогнем обич да получим

и уважение да купим без пара?

Единствено любов благополучно

ще претворим в магия – бяла и добра.

В кристал заключих цялата вселена,

с която миг от вечността ти подарих.

Огледах се – бях вече променена,

непроменен остана само този стих.