Разстила се над хаоса нощта.

Снежинките очите си изплакват.

Сред тъмнината клаксони пищят.

Червенооки сенки порят мрака.

И трудно е сред плашещия зрак

да си и сам на всичкото отгоре.

Ти стъпкваш гаснеща цигара с крак

и почваш с таласъмите да спориш.

Край теб прелитат баби на метли,

фантазията своя връх достига.

И чакаш в утро  първите петли

страха ти с песен да изкукуригат.