Дали ще си спомняш след люта ракия

за върлите думи, за снежните нощи,

когато без разум не искахме прошки,

когато от ревност да търсим причини,

с теб бяхме по-гневни, но не по-търпими.

Играй върху коня, с жребче Шарколия!

Дано те догоня със бяла магия,

магия, която и днес ни посича

с бръснач във ръката, с фонтани от срички.

Разпалвахме стихове с бойни фонеми –

обиди безбройни, самотности неми.

Обязди героя жребче Шарколия!

Отдавна бях твоя. А бялата шия

покрих и захвърлих зениците верни.

От бели кахърите станаха черни.