на ръце я гушна, че е непослушна.

И тъй я поведе, Мол-а да разгледат,

да й купи дрешка, може би купешка…

Внучката й мила, във устата скрила

пръстчето си малко като залъгалка.

Малкото глупаче, почна с глас да плаче.

Бабата я пита - строга и сърдита:

-Слушай бе, момиче, стисна ли езиче?

Внучето под вежди плаче и нарежда:

-Ех, че съм буксузче, щом ухапах пръстче!

Слънчице изгрея, приближи тролея

и така Йоана да реве престана.