Аз съм тази, която събира сълзи!

Водни капки, с които ти прави отвара,

чрез омайващи билки и цвят на лози.

Аз съм тази, която ще те чака на гара,

на която случаен е първи перон.

Няма пътници, как е останал без хора?

Аз съм тази, която от празен вагон

ще помаха за сбогом, без с тебе да спори.

Аз съм тази, която изземва от теб

грижи случайни и отчаяния люти.

И отново съм тази, която през ред

ще нарежда годините в низ от минути.

Аз съм тази, която събира сълзи!

Дето в тебе присъства със образ невидим!

Не отблъсквай жената със подтик незрим,

че тя може света да взриви от обида.