По бялото, буква след буква

с крачета изписва врабче.

В мечтите му пролет се пуква,

тинтява размахва звънче.

Прегърнало тънките жици,

то зъзне със свито телце.

От юг пъстроперите птици

му пращат по кос писъмце:

„Приятелче, огън набързо,

ще пратим от знойния юг.

Пази се ти да не измръзнеш,

на зимата люта – напук.”

По бялото, буква след буква,

врабченце изписва с краче.

В мечтите му пролет се пуква,

а цвете звъни със звънче.