Постинг
30.08.2012 06:50 -
Индигови мисли
Плаче душата индигова
сякаш от обич пияна.
Сутрин с акорди авлигови
буди я скрито пиано.
Вечер се крие сред сенките
на мисълта ти потайна.
После осмисля отсенките –
неразличими, но трайни.
Нощем се лута из тъмното,
дето чудовища лаят.
Искам веднъж само зърнал я,
в шепи да я приласкаеш!
Искам те в моята аура,
в допир със мислите цветни.
Като Петрарка и Лаура,
в стих виолетов да светнем.
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.