„И падна мрак злокобно ням”

                                               Никола Борисов

Над нас мрак се спусна,

злокобен и ням,

с мастилени устни

и мъртво пиян.

Разтвори тревожно

озъбена паст,

сто остри ножа

насочи към нас.

Изгряха с откоси

червени слънца.

Без много въпроси

пак бяхме деца.

Държахме се с тебе,

мой Кай -  за ръце.

А мракът посегна

към твойто сърце.

Тогава вбесена

протегнах ръка.

Бях твърдо решена

и сторих така:

сред мрака се хвърлих,

закрих моя Кай.

А злобата върло

се кискаше край

нас – двамата клети.

Но все пак спасих

момчето, което

описах във стих.