Постинг
08.09.2012 06:01 -
Абсурд
И спусна здрач абсурдът ням.
Сърцето шепнеше: „Къде си?”
Прокобно, като в древен храм
щурецът свиреше унесен.
Огледах се – бях пак сама.
Отсъствието ти помага
от виртуалната тъма
през часовете да пробягам.
А разумът крещи:”Абсурд!
Най-важно нещо са парите.
На днешно време кой е луд
от каца с мед да не опита?”
Но в миг туптящото кълбо
взе разума си във ръцете.
То каза: „Хора, със любов,
и красота света спасете!”
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.