Мое каменно цвете, мой феникс заспал сред жарава!

Слушай как ветровете звънка фуга с токата запяват,

слушай как от капчука лее се музика ледена.

На вратата ни чука само зимата, ръсеща сребърно.

Мое каменно цвете, мой феникс заспал сред огньове!

В мрака точици светят със светулчена нежност отново,

уловена във плетка на Паяк, търгуващ ни временно.

Ти си моята клетка, мой затвор и незрящо търпение!