Момчетата също си имат играчки.

Нека игра да съм за твоя ум.

Кой казва, че те неизменно не плачат?

Плачат, но никога не вдигат шум.

Понякога също сред мрака тъгуват.

Пият бутилката  мъка на крак.

В себе си истината не съгласуват

и не признават тъгата за знак.

Затова нека бъда твоя играчка.

С мен разигравай стратегия „Го”.

Когато дъската  военна прекрача,

ще чакам оттам – сърце със пагон.