По  ресниците – капки роса –

диаманти от утрото свежо.

Кой в сърцето ми малко пося

толкова избуяли надежди?

 

От сърцето ми някак успя

да извади планетата тайна,

на която моретата спят,

а животът не е обичаен.

 

Ах, сърцето е астероид

сред вселената тъмна захвърлен.

Той е чезнещ във времето вид,

че е с обич към хората пълен.

 

 

Сърцето е наистина нещо, на което не може да се заповяда и се върти сякаш и ще се пръсне , и те задушава, но и хвърчи, и лудува и доста ти струва...