У нас, във къщи на балкона

поспря се пъстропера птичка.

И чух: „Дете, да се погоним,

ела да поиграем жмичка!”

Послушах птичката , и ето

със нея двамата играем.

Пробуди в мене тя детето,

което спеше и това е.

Тъй двете тичахме на воля,

 надничахме от стая в стая.

А после почнах да я моля

да ми гостува най-накрая.

На птиченцето неуморно,

играеше му се със мене.

набързо излетя свободно,

в простора ведър устремено.

И дълго подир него гледах-

перцата с пъстри  изумруди.

Щом слънцето изгря победно

то пак жената в мен събуди.