Прави ми се нещо щуро!

Нещо щуро ми се прави!

Ще откъсна стрък от бурен

с шип и цветове лилави.

Ще забъркам чай от риган,

с шепа бабина душица,

от липата с цвят, достигащ

до гнездо на пойна птица.

Ще я нарека за тебе

тази обична отвара,

нека да е най-целебна

в полунощна доба стара.

Ще прибавя дъх на мускус,

с вещество на прах от амбра.

Омагьосан, ще те пусне

чак на следващата заран.

Дерт ще сторя, издълбоко

всички други да забравиш.

И при мене, тъмноока,

ум до корен да оставиш!