На Изток между двама души

пламтяла светлина.

Шепни ми тихо, аз я слушам

легендата една!

Как рицари от древно време

във мир и на война

отвличали от чуждо племе

любимата жена.

Шепни ми тихо, не заспивай,

тъй нужен си ми ти!

Разказвай за любов красива,

в която жар блести!

Разказвай ми за кавалери

и мъжката им чест,

спасяващи от изневери

със меч в дуелен жест.

Шепни ми тихо, не запазвай

словата! Прошепни,

че утре пак ще ми разказваш

за миналите дни!