Уча „Танц на седемте воала”,

влизам в образа на Саломе.

Под наметка призрачна и бяла

аз намирам точния момент,

в който ти си слаб и безпосочен.

Позволи ми да съм твоя път.

Ще ти дам посока, и нарочно

под косите си ще скривам  гръд.

Нека съм загадъчна и твоя –

вярна и невярна – Саломе.

Прилив ще ни буди със прибоя,

във воал единствен уловен.

Може би кошмарът ни ще свърши,

щом това е „Танцът на смъртта”.

Твоят ли живот е миг прекършен

или  в моя липсва радостта?