Откакто селото помни
змей варди извора с почит.
Тръгна Калина със стомни
водица да си наточи.

Причака я пътьом змеят,
камъче в стомни загуби.
Пийна водица от нея
Калина... И го залюби.

Легна във къщи момиче,
треска тресе го и крее.
То се във обич зарича
и се сватосва със змея.

Стресна се нейната майка
и й баячка доведе.
Бабата леко се вайка,
скърши ръце и изреди:

"Змеят що мислиш и тачиш,
триж забрави го проклети!
Камъче остро обаче
ще ти остане в сърцето,

да гложди и да напомня
кога те е любил змеят.
Ти, дъще, ще се задомиш,
ти, щерко, ще оздравееш.

Деца ще родиш, Калино,
ще бъдат здрави и двете,
но в техните пазви ще има
прикрити дор две змийчета."