Пасъл чобанин млад стадо
из самодивска дъбрава.
Късал със тайнствена радост
омайниче и тинтява.

Песен за хали наричал,
овцете да не закачат.
И самодивско момиче
мечтаел да люби в здрача.

Искал със шарена китка
косите му да закичи.
После от бялата питка
подал на свойто момиче

да хапне от нея залък,
накарал я там пастирът,
че светът става по-малък
щом двамата го сподирят.

Откраднал й рубата лека
чобанинът самодивски.
По неизвестна пътека
превел я и я поискал

да му пристане невяста,
за него да е изцяло.
На самодивското място
вълшебно цвете изгряло,

което нощем пониква
и радва очите пъстро.
Нарича се перуника
и само влюбен го къса.