Те са пълни с взаимност и чар.

Идват точно, когато ни трови

нечий чужд и безсмислен товар.

Те са наша печал и утеха

в дните разполовени на две.

Те са гръмко и мамещо ехо

под тюркоазеното небе.

Те са циганска глъчка и клетва

над утайките в чаши с кафе.

И са бурната радост от гледка

на полята с трева-кадифе.

Всъщност те са и всичко неземно.

Обещание за благослов

внася в нас и в добрата вселена

всяка толкова тиха любов!