Постинг
11.12.2014 07:33 -
Седемнадесет пъти
Вариации по стиха на Иван Б. -nyama
Седемнадесет пъти ме краде
и навсуе пресича ми пътя.
За емоции силни бе гладен,
несъзнал, че е всъщност престъпник.
Седемнадесет мига му дадох
от живота си толкова кратък.
Не получих любов за награда,
а отминах самотна нататък.
Седемнадесет пъти откъсна
от лъчите на мощни пулсари.
Подари ми ги с жлъч земетръсна,
неподготвена тя ме завари.
Седемнадесет нощи изгубих
да потърся из път апогея.
Устоях... Но накрая се влюбих
не във него, в самата идея.
Седемнадесет пъти обязди
ветровете във всички посоки.
Във живота ми бе като празник,
но ме блъсна от много високо.
Седемнадесет сълзи проливах,
аналог бяха мой дъждовете.
Но в градината цъфна красиво
и отглеждано с трепети цвете.
Седемнадесет пъти го късах
и със шипове остри се борих.
Най-накрая избягах. Но късно...
Паметта ми остана в затвора.
Седемнадесет пъти ме краде
и навсуе пресича ми пътя.
За емоции силни бе гладен,
несъзнал, че е всъщност престъпник.
Седемнадесет мига му дадох
от живота си толкова кратък.
Не получих любов за награда,
а отминах самотна нататък.
Седемнадесет пъти откъсна
от лъчите на мощни пулсари.
Подари ми ги с жлъч земетръсна,
неподготвена тя ме завари.
Седемнадесет нощи изгубих
да потърся из път апогея.
Устоях... Но накрая се влюбих
не във него, в самата идея.
Седемнадесет пъти обязди
ветровете във всички посоки.
Във живота ми бе като празник,
но ме блъсна от много високо.
Седемнадесет сълзи проливах,
аналог бяха мой дъждовете.
Но в градината цъфна красиво
и отглеждано с трепети цвете.
Седемнадесет пъти го късах
и със шипове остри се борих.
Най-накрая избягах. Но късно...
Паметта ми остана в затвора.
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
